Гл. ас. д-р Станко Станков: Коледата е духовна наслада, коят...
- Д-р Станков, българските коледни обичаи са съхранени от епохи. Нека да напомним какви са техните корени и смисъл.
- Препратки за коледните празници могат да се търсят в разнообразни интервали от време, включително от предхристиянската ера. Старите сапейски нации отбелязвали 25 декември като ден на раждащото се Слънце и го втъкавали в разбирането за края на дълъг интервал от време и слагане началото на различен подобен, в тази ситуация новата година. Празникът Рождество Христово включва в себе си и някои езически детайли, даже към този момент всеприетото название Коледа. Силно въздействие имат и разбиранията на старите българи, които назовават 24 декември " Малка ", или " Суха Коледа ". От тях и през днешния ден сме наследили някои обредни практики като паленето на дънер от дъб или круша, наричани бъдник, както и мъжки групи (куди или чети), формирани от мъже, обхождащи домовете на хората и с песни и танци възвестяващи Светлото Рождество.
- Трапезите за Бъдни вечер и Коледа също имат своята специфичност. Каква е символиката на храните, които подготвяме за тези празници?
- Храната по своята същина съставлява значим миг в живота и общуването както в всекидневието, по този начин и в празничните дни на българите. Тя освен дава оценка за принадлежност и задоволеност, а и се концентрира върху детайла на уважението и благодарността към земята, към трудовите триумфи, към фамилните полезности. На Бъдни вечер празничната софра е продължението от поста, а кулминационната точка е към кръглата софра, ниско ситуирана до земята.
На масата би трябвало да има постни ястия като пълнени сушени чушки, сарми с булгур или ориз, варива. Не трябва да се не помни, че в предишното българинът е произвеждал всичко, което след това е поставял и на фамилната софра. Точно заради тази причина в другите краища в листата на постните ястия попадат разнообразни храни - всичко, което земята е дала с Божието благословение и труда на индивида. Всеки от продуктите има символика, обвързвана със здравето (целите орехи, лук, чесън), с плодородието (хляб, жито, пресни и сушени плодове), смирението посредством отсъствието на всевъзможни мазнини и скотски артикули, поклонението към труда (постните баници, тиквеници), молитвата (чрез ритуалното кадене с тамян, тлеещите иконостаси), фамилната подчиненост и родово-патриархалните полезности (разчупването на обредния самун и наричанията от най-възрастния в семейството). Празникът е обвързван с ранното сядане към трапезата и ранното лягане (рано да узреят житата, рано да назреят плодовете, рано да се оагнят овцете) в очакване на коледарските групи след среднощ. Възвестяването на Рождеството, благославянето на дома, фамилията и годината слагат началото на новия ден - Рождество Христово (Коледа). За коледната софра можем да приказваме като за типична празнична, в която се употребява всичко, включително и животинските артикули, които досега не са участвали, обредните коледни краваи, кървавиците, зелевите сарми с кълцано месо, баниците със сирене и виното.
- Променят ли се с времето коледните обичаи? Отрази ли се по някакъв метод коронавирус пандемията върху тях?
- Не би трябвало празникът във всеки един миг и случай да се схваща като мотив за празненство и изобилна софра, а по-скоро като сърдечен миг от нашия живот. Празникът е по-скоро духовна приятност, която би трябвало да бъде споделена, само че и съхранявана за поколенията в нейния алегоричен смисъл. Ковид пандемията повлия дотолкоз, че в някои случаи фамилии не съумяха да съпреживеят дружно празничния ден. От друга страна, невъзможността от визити на заведенията за хранене накара някои хора да си закупят кулинарни книги и за първи път да подготвят фамилната софра. Така в миг на компликация ние откриваме и някои наши мощни страни, които не сме предполагали, че притежаваме.
Визитка
Гл. ас. доктор Станко Станков е роден в Сливен през 1987 година Има бакалавърска степен по " Технология на храните " в Инженерно-педагогическия факултет към ТУ - София, филиал Сливен. След това пази магистратура с професионална подготовка " инженер " по " Технология на продуктите от месо, риба и яйца " в УХТ - Пловдив. Към катедра " Хранене и туризъм " във вуза получава и докторска степен. От 2017 година е учител в УХТ при същата катедра по дисциплините: " Технология на кулинарната продукция ", " Технология на сладкарските произведения ", " Специализирани типове хранене ", води и профилирани курсове по " Кулинарен мениджмънт ", " Техники и технологии в сладкарското произвеждане " и " Храни и винена просвета ". Професионалните и научно-приложни ползи на доктор Станков са в региона на кулинарната и сладкарската технология, безотпадните технологии в кулинарното произвеждане, профилираните типове хранене, етнокулинарните особености в храненето и обичайните храни. С него беседваме за традициите на Бъдни вечер и Коледа.
Още забавни текстове на празнична тема четете в - последното от профилираните ни издания за 2022 г.
- Препратки за коледните празници могат да се търсят в разнообразни интервали от време, включително от предхристиянската ера. Старите сапейски нации отбелязвали 25 декември като ден на раждащото се Слънце и го втъкавали в разбирането за края на дълъг интервал от време и слагане началото на различен подобен, в тази ситуация новата година. Празникът Рождество Христово включва в себе си и някои езически детайли, даже към този момент всеприетото название Коледа. Силно въздействие имат и разбиранията на старите българи, които назовават 24 декември " Малка ", или " Суха Коледа ". От тях и през днешния ден сме наследили някои обредни практики като паленето на дънер от дъб или круша, наричани бъдник, както и мъжки групи (куди или чети), формирани от мъже, обхождащи домовете на хората и с песни и танци възвестяващи Светлото Рождество.
- Трапезите за Бъдни вечер и Коледа също имат своята специфичност. Каква е символиката на храните, които подготвяме за тези празници?
- Храната по своята същина съставлява значим миг в живота и общуването както в всекидневието, по този начин и в празничните дни на българите. Тя освен дава оценка за принадлежност и задоволеност, а и се концентрира върху детайла на уважението и благодарността към земята, към трудовите триумфи, към фамилните полезности. На Бъдни вечер празничната софра е продължението от поста, а кулминационната точка е към кръглата софра, ниско ситуирана до земята.
На масата би трябвало да има постни ястия като пълнени сушени чушки, сарми с булгур или ориз, варива. Не трябва да се не помни, че в предишното българинът е произвеждал всичко, което след това е поставял и на фамилната софра. Точно заради тази причина в другите краища в листата на постните ястия попадат разнообразни храни - всичко, което земята е дала с Божието благословение и труда на индивида. Всеки от продуктите има символика, обвързвана със здравето (целите орехи, лук, чесън), с плодородието (хляб, жито, пресни и сушени плодове), смирението посредством отсъствието на всевъзможни мазнини и скотски артикули, поклонението към труда (постните баници, тиквеници), молитвата (чрез ритуалното кадене с тамян, тлеещите иконостаси), фамилната подчиненост и родово-патриархалните полезности (разчупването на обредния самун и наричанията от най-възрастния в семейството). Празникът е обвързван с ранното сядане към трапезата и ранното лягане (рано да узреят житата, рано да назреят плодовете, рано да се оагнят овцете) в очакване на коледарските групи след среднощ. Възвестяването на Рождеството, благославянето на дома, фамилията и годината слагат началото на новия ден - Рождество Христово (Коледа). За коледната софра можем да приказваме като за типична празнична, в която се употребява всичко, включително и животинските артикули, които досега не са участвали, обредните коледни краваи, кървавиците, зелевите сарми с кълцано месо, баниците със сирене и виното.
- Променят ли се с времето коледните обичаи? Отрази ли се по някакъв метод коронавирус пандемията върху тях?
- Не би трябвало празникът във всеки един миг и случай да се схваща като мотив за празненство и изобилна софра, а по-скоро като сърдечен миг от нашия живот. Празникът е по-скоро духовна приятност, която би трябвало да бъде споделена, само че и съхранявана за поколенията в нейния алегоричен смисъл. Ковид пандемията повлия дотолкоз, че в някои случаи фамилии не съумяха да съпреживеят дружно празничния ден. От друга страна, невъзможността от визити на заведенията за хранене накара някои хора да си закупят кулинарни книги и за първи път да подготвят фамилната софра. Така в миг на компликация ние откриваме и някои наши мощни страни, които не сме предполагали, че притежаваме.
Визитка
Гл. ас. доктор Станко Станков е роден в Сливен през 1987 година Има бакалавърска степен по " Технология на храните " в Инженерно-педагогическия факултет към ТУ - София, филиал Сливен. След това пази магистратура с професионална подготовка " инженер " по " Технология на продуктите от месо, риба и яйца " в УХТ - Пловдив. Към катедра " Хранене и туризъм " във вуза получава и докторска степен. От 2017 година е учител в УХТ при същата катедра по дисциплините: " Технология на кулинарната продукция ", " Технология на сладкарските произведения ", " Специализирани типове хранене ", води и профилирани курсове по " Кулинарен мениджмънт ", " Техники и технологии в сладкарското произвеждане " и " Храни и винена просвета ". Професионалните и научно-приложни ползи на доктор Станков са в региона на кулинарната и сладкарската технология, безотпадните технологии в кулинарното произвеждане, профилираните типове хранене, етнокулинарните особености в храненето и обичайните храни. С него беседваме за традициите на Бъдни вечер и Коледа.
Още забавни текстове на празнична тема четете в - последното от профилираните ни издания за 2022 г.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ